Спонтанно решихме да повървим до съседното село - Рударци

На интересна публикация се натъкнах на блога на мои приятели: "Живот извън околомръсното". Това е разказ описващ първото им впечатлени от Рударци ... Приятно четене!

Никак не обичаме в почивните дни да се водим по график, разписание и предварително начертан маршрут. След като се разходихме из Кладница (за което писах по-рано),  съвсем спонтанно решихме да повървим до съседното село - Рударци. Все още беше светло и слънчево и времето беше много приятно - точно за хубава есенна разходка

И още след табелата забелязахме местното феодално имение. В розово и сиво, с 3 реда бодлива тел и ограда на 2 нива - типичен замък

Рударци също си има портал - rudarci.com. Ако се бяхме подсетили да го посетим, преди да тръгнем в тази посока, може би щяхме да знаем, че улицата, по която вървим, не е пътя за София, а този за Перник

Архитектурата

Рударци е по-богато и голямо от Кладница, личи си по къщите още от началото на селото.  Улицата, която обходихме, беше с хубави постройки, поддържани дворове и по-сериозни огради. В тази си част напомняше повечко за предградие, отколкото за село.

	Обикновено крайните къщи са най-невзрачни, но тук ни изненадаха с мащабите на строителството веднага след табелата на селото
	Това беше къщата, която ме накара да я съзерцавам най-дълго. Толкова се мотах около нея, че слънцето започна да се скрива… Банална архитектура, но семплия вид, леката ограда и просторния двор на залез слънце ми действаха много успокояващо В общи линии по цялата улица бяха стройно наредени подобни къщи, които само отдалеч можеш да хванеш така “самотни”.
	А тази беше най-интересна. Определено не беше стара, но собствениците й се бяха постарали детайлите да са изпълнени максимално автентично.
	Стълба към нищото. Всъщност къщата е долу, в ниското, но винаги се впечатлявам от тези стръмни стълби и площадки без парапет, които срещаме навсякъде по по-планинските софийски села. Дори и без да си на 2 ракии… достатъчно е да отидеш на гости в тъмна безлунна нощ в такава къща и рискуваш да се озовеш потрошен 3-4 метра по-надолу.

Магазини и заведения

Магазини срещнахме достатъчно, дори и по време на кратката ни разходка по 2 улици, но местните кръчми за съжаление ги изпуснахме. Беше почнало да се стъмнява и да става студено, а ние бяхме гладни и мечтаехме за тоалетна.

	Сравнително голям и добре зареден супермаркет.
	Или бившия смесен магазин, превърнат… отново в смесен магазин,  с ретро табела
	В селото имаше някакъв изоставен от години масивен строеж на нещо, напомнящо за евентуален МОЛ “Рударци” - явно строено в последните години от соца. Не знам защо не съм го снимала, в замяна на това на разклона до спирката на маршрутката хванах в кадър последния ни опит да хапнем и пийнем в Рударци - табелата на бивша, също отдавна несъществуваща пивница.

В крайна сметка ни достраша да рискуваме и се метнахме на маршрутката за София. И чак когато тя сви по съвсем различен път схванахме, че сме видяли много малко от селото, а централната част е в съвсем друга посока

Рударци изглежда приятно място и определено ще го посетим отново - успяхме да видим съвсем малко от този район.

Източник: http://homes.gruh.org/?p=999