Общината въведе туристически данък. Ще помогне ли това за подобрението на туристическата инфраструктура на Югозападна Витоша

Заради приетите промени през ноември миналата година в Закона за местните данъци и такси, на последното си заседание Общинският съвет на Перник прие промени в Наредбата за определяне размера на местните данъци. Основното е въвеждането на Туристически данък. Досега редица общини събираха такса, а вече те са длъжни да събират данък, който се определя на нощувка и зависи от категорията на хотела - между 20 стотинки и 3 лева на нощувка. Община Перник за пръв път ще облага туризма и затова влизането му в местния бюджет е доста интересно събитие и поставя въпроса за цялостната стратегия на общината в тази област.

Легловата база тук.
В района на Югозападна Витоша има три действащи туристически обекта, които приемат нощуващи. Най-гобям такъв е почивната станция на Общината в Рударци, която разполага леглова база от 58 места. Почивният дом в Държавното дивечово стопанство Витошко - Студена леглата са 35, а в хижа Селимица 20. Легловата база в района се състои от общо 113 легла. Въпреки, че и трите обекта са държавна или общинска собственост, от май месец миналата година хижата се управлява от частници.

Размерът на туристическия данък в новата наредба е определен на 30 стотинки на нощувка за обектите с категория една звезда, 50 стотинки за обектите с категория две звезди и 70 стотинки за хотелите с три, четири и пет звезди. Важна особеност е, че ако хотелът не работи, също дължите данък. Независимо от броя на продадените нощувки, туристическият обект следва да плати не по-малко от 30% от данъка, който би следвало да се плати при пълна заетост. Т.е. за всяко легло следва да се заплати данък за поне 109 нощувки на година (30% от 365 дена в годината). Тази сметка показва, че минималният данък за година за различните категории ще е както следва:

  * - 32,70 лв./год.

 ** - 54,50 лв./год.

*** - 76,30 лв./год.

Скалата е несправедлива
Тази, избрана от общинския съвет данъчна скала, при която данъчното бреме намалява с увеличаване на категорията на туристическия обект, не е справедлива. Привидно изглежда, че така данъкът ще стимулира хотелиерите да инвестират все повече и повече в качеството на услугите си, за да придобиват по-висока категория. В действителност обаче най-ощетени са обектите с ниска категория, чиито цени са и най-ниски и ще е необходимо да работят няй-дълго време, за да изплътят данъка си. Ако приемем (съвсем условно без да претендираме за точност), че нощувка в хотел една звезда струва 10 лв, в хотел две звезди - 20 лв, а в хотел три звезди 30 лева, то еднозвездният хотел ще трябва да продаде 3,3 нощувки, за да покрие данъка, двузвездният 2,7 тощувки, а тризвездният 2,5 нощувки. В най-привилегирована позиция ще са 4- и 5-звездните хотели, които вероятно ще могат да покрият годишния си данък за всяко едно легло с една единствена продадена нощувка. Многозвездните хотели имат много по-голяма причина да изискват от общината да прави сериозни подобрения, затова и биха били по-мотивирани да плащат повече като данъци. Далеч по-справедливо би било, ако данъкът беше пропорционален на цените за нощувка на различните категории туристически обекти.

За сравнение туристическият данък определен в Община Шумен е запазил схемата, но е по-висок от този в Перник - категория 1 звезда – 60 стотинки, категория 2 звезди – 80 стотинки и категория от 3 до 5 звезди – по 1 лев. В Благоевград обаче, данъкът е направен така, че да е по-справедлив за хижите - от 80 стотинки до 1.60 лв в зависимост от категорията – от 1 до 3 звезди, и от 20 до 60 стотинки за хижите от 1 до 3 еделвайса. В София хотелите с една звезда ще се плащат по 60 стотинки, с две звезди – 1,20 лева, тризвездните – по 1,80 лева, четири звездните с 2,40 лева, а петзвездните – с 3 лева. Вижда се как столицата е запазила пропорционален данък на база на броя на звездите, което е далеч по адекватно.

Приходите от туристически данък ще са недостатъчни
В общината най-високата категория е на хотел Струма в Перник, която е три звезди. Не можахме да намерим информация за категориите на Почивната станция в Рударци, и хижа Селимица. За хижите напоследък се прилага друг тип класификация, която е подобна на даването на звезди, но те се наричат еделвайси - от един до три еделвайса. Но простата сметка показва, че ако осредним категориите на две звезди на обектите около селата Рударци и Кладница ще получим, че минимум 6 200 лв ще влизят всяка година в общината от Туристически данък. Трябва да упоменем обаче, че има и едно изключение, което може да се окаже, че не е от полза на данъчните приходи - почивната станция в Рударци е общинска и може да се окаже, че е освободена от данъци. В района на Селимица в напреднал етап са и два други обекта - бившата почивна станция на Трансстрой и на четириетажен хотел на мястото на бившата механа на Селимица, който обещава да бъде по-луксозен. Съдейки по обема на тези сгради, те вероятно в най-скоро време ще добавят леглова база от още 150 места и с това данъчният оборот от новия данък ще надхвърли 15 000 лева за югозападна Витоша.

Минималните приходи из цялата община Перник ще бъдат базирани на всичките 9 хотела, почивни станции, къщи за гости, хижи и мотела, които открихме - имат общо 513 легла. Според категориите им, минималните постъпления от тях ще са 32 000 лв на година. При 100% заетост, която вероятно нигога няма да се постигне ще е 107 000 лв - крайно недостатъчна сума за насърчаване на туризма в региона.

Тези груби сметки показват, че Югозападна Витоша ще докарва между 20 и 40% от постъпленията от туристически данък в Общината. Макар и да става въпрос само за няколко десетки хиляди левове и е почти сигурно че няма да са достатъчни, приходите от туристическия данък според чл.10, ал.2 от Закона за туризма ще се разходват за следнике цели:

• изграждане и поддържане на инфраструктурата, обслужваща туризма
• опазване, поддържане и развитие на зелените площи;
• изграждане на информационни туристически центрове и организация на информационното обслужване на туристите;
• реклама в страната и в чужбина на туристическите обекти, намиращи се на територията на общината.

Милее ли Община Перник за Юго-западна Витоша
И на този етап идва въпросът, който е най-важен за развитието на нашия район. Доколко стратегически важно е за Община Перник активно да развива туризма в Югозападна Витоша? И ако да, каква точно е стратегията, какви стъпки и действия са предвидени?

Известен ни е създадения преди две години Консултативен съвет по въпросите на туризма оглавяван от кмета на общината. Според неговия правилник всяка година през февруари той се отчита за изпълнението на програмата за развитие на туризма. В дневния ред на насроченото за 17.02.2011 година заседание на Общинския съвет, което вероятно ще е единственото за месеца, не е предвидена такава точка.

При създаването на този съвет като основна задача преднего бе посочено превръщането на Перник в атрактивна туристическа дестинация. В списъка на членовете на съвета са записани 10 обществени организации, които имат нещо общо с туризма. Сред тях няма нито една, която по някакъв начин да е свързана с най-значимата природна туристическа дестинация в общината - Витоша. За сметка на това членове са няколко туристически оператора и агенции.

Спомняме си и за случай, в който свързаното с туризма фолклорно събитие "Витошки напеви" не се състоя през лятото на 2009 година в Кладница, а за сметка на което скоро след това се състоя подобен събор на хълма Кракра. За "Витошки напеви" се оказа че няма пари.

Ние не искаме стратегията за туризъм да пренебрегва района на Витоша или пък да пренасочва ресурс към мега високи цели като превръщането на града в световна дестинация, например. Това което е важно за нас е красотата на Югозападна Витоша да бъде споделена и развита за благосъстоянието на местните и района. Икономическото бъдеще на района не е само в превръщането му в тихо и спокойно предградие на София и на Перник, но и в голяма степен в развитеито на туризма.

Кой прави подобренията?
Подобренията, свързани с туризма от последните години тук нямат нищо общо с Община Перник. Най-крупното подобрение беше свързано с екопътъката от Кладница по течението на река Матница, по което бяха обновени два заслона, бяха поставени информационни табели, а 400 метра път на територията на селото бяха асфалтирани. Парите за това дойдоха по проект по програмата за европейско финансиране за трансгранично сътрудничество заедно с Община Босилеград в Сърбия. Информационните табели и маркировката на маршрутите по Витоша са дело на Дирекция "Природен парк Нитоша", обществени организиции, спонсори като шоколадите Милка и не на последно място и лични инициативи на изявени туристи като прочутия Бичи. Почистване на пикник зоните през 2009 година бе организирано и от Младежкия клуб в Кладница.

Без да сме прекалено суетни държим да отбележим, че благодарение на нашите сайтове на селата Кладница, Рударци, Мърчаево, Селимица, Боснек и Чуйпетлово ние популяризирахме дестинацията Югозападна Витоша сред стотици хиляди интернет потребители. Благодарение на нас много хора ежедневно научават за туристическите удобства, цените на атракционите, местностите и маршрутите. Много хора успяха да видят видеоклипове и снимки от природните красоти на района, които да ги грабнат и да ги накарат да посетят планината от тази страна. Всичко това ние продължаваме да извършваме безвъзмездно за брагото и популяризирането на района.

Благодарение на активната гражданска позиция поддържана от сайта по отношение на безобразно лошто обслужване на хижа Селимица, ние успяхме да принудим Общината да изгони корумпирания хижар и да обяви концесия. Благодарение на това днес хижата е напълно реновирана, гостоприемна и предоставя подслон както за обикновени туристически нужди, така и за качествени нощувки и консумация в ресторантска част. Разбира се за промяната в стопанисването на хижата все пак трябва да отдадем дължимото и на инициативността на Общинските съветници, които задвижиха въпроса, вапреки мудната административна процедура, която продължи повече от година и половина от нашия сигнал.

Сред подобренията има и такива, които са извършени и финансирани от общината наистина, но те касаят единствено нейната собствена почивна станция в село Рударци. През последните 2-3 години тя бе санирана, бяха реализирани енерго-спестяващи подобрения свързани с минералния извор наблизо. Положението на този туристически обект стои малко странно по отношението на пристрастието на общината към него. В известна степен има конфликт на интереси - общината е заинтересована да печели от този обект като от бизнес единица. В този смисъл тя се явява конкурент на останалите туристически обекти. Това прави общината по-склонна да инвестира в собствения си туристически бизнес, вместо в развитието на туристическата инфраструктура в района. Какъв щеше да боде ефекта, ако парите за ремонта на почивната станция бяха вложени в обновяването на маршрутите, маркирането им, изработването на рекламни материали и прочие активности, които биха довели много повече туристи в района. Определено, такова пристрастие на общината към собствения й туристически бизнес се прокрадва.

Общината има намерения
Трябва да отчетем, че Община Перник все пак има някои много амбициозни намерения. За нас остава надеждата, че те няма да останат само мечти, а ще бъдат материализирани в кратки срокове.

С "Плана за развитие на Община Перник за периода 2007 – 2013 г.", приет с Решение на Общинския съвет №77 на 20.03.2008 г. се залагат редица задачи, за които е определено и съответно финансиране за развитие на туризма в Пернишко. Сред тях има и редица такива, които пряко засягат обекти и дейности, свързани с Юго-западна Витоша.

Изначално в този знаменателен документ се прави една констатация, която поставя водещата цел, че Пернишкия регион има огромен потенциал за туризъм, който с времето е бил компрометиран заради индустриализирането на града:
"Ако в далечното минало не бяха разработени полезните изкопаеми и не бяха създадени големите предприятия на индустрията Пернишката котловина щеше да се наложи като най-важния обект за отдих, спорт и туризъм за столицата. Докато почивния отдих в края на седмицата на столичани в миналото все още се е лутал в околностите на Софийската котловина, съседната Пернишка котловина усилено се е антропогенизирала и не по-малко замърсявала."
В текста също се фиксира основния туристически пазар на региона - жителите на столицата София.

В основата на програмата за развитие на туризма стоят насърчеване на алтернативния туризъм (селски, планински, вело, екологичен, културно-исторически, религиозен, познавателен, спортен, пещерен и т.н.), разработване на изходните пунктове за туризъм във Витоша и Люлин планина и съпътстваща туристическа инфраструктура, развитие на културния и насърчаване на частнати инициатива. В този ред в плана са включени няколко конкретни проекта свързани с района:

1. Възстановяване на лифт Рударци-Селимица и изграждане на специализирана туристическа инфраструктура
   Проектът е бил планиран да започне да се реализира през 2009 и е трябвало да се осъществи за 12 месеца. Инвестицията е била оценена на 5 150 000 лева. Очевидно към днешна дата, две години след планирания старт, такъв проект дори не е започван. Дирекция „Инженерна инфраструктура и екология” в общината е отговаряла за реализацията му. Един такъв проект безспорно би увеличил броя на туристите в южния склон на Витоша. Той не е нов, още през 80-те години на миналия век е започнала подготовката му и до днес в района на Кладница могат да се видят прокараните трасета на въжената линия по хълма "Стамиров рид" и по-нагоре в местността Селимица.
2. Благоустрояване на нови участъци от пещерата “Духлата”, развитие на съпътстваща инфраструктура и включването й в екомаршрут.
   Също е трябвало да започне през 2009 година и да се приключи за 18 месеца. Предвидени са били 500 000 лева за инвестиция. Освен Дирекция „Инженерна инфраструктура и екология” отговорни по проекта са били и от ОП “Спортни имоти”. Към днешна дата "Духлата" все още е недостъпна за туристи, в нея могат да влизат само спелеолози или групи с такива водачи. Реално достъпът до пещерата е туристически негостоприемен. Предвиждало се е по проекта изграждане на парапети и обезопасителни съоръжения, постоянно осветление, оформление на зали и пътища, поставяне на информационни табели, изграждане на посетителско информационен център в с. Боснек, създаване на изложбена експозиция, представяща биоразнообразието и природните ресурси.
3. Рехабилитация, модернизация и развитие на съпътстващата инфраструктура на туристически център “Селимица”.
   Тази задача на общината може да се счита за почти отпаднала, тъй като вече хижата е отдадена на концесия и за тези подобрения грижа имаше настоящия концесионер, фирма "Айдо-С". Проектът е придвиждал обновяване на санитарните възли, саниране на сградата, оформяне на детски кътове в пространствата около хижата, ремонтиране на покрива, ремонтиране на кухненската част и е трябвало да се реализира през 2009 година за срок от 12 месеца. За този период общината дори не успя да реализира подготовката за концесията - само изготвянето на ПУП (подробен устройствен план) се мота из бюрократичните коридори 7-8 месеца. В плана си общината е била планирала да инвестира в тези подобрения 100 000 лева, а към днешна дата инвестициите са реализирани от концесионера и то в далеч по-разумни граници. Дали общината ще си изпълни планираните подобрения по инфраструктурата около хижата остава под въпрос.

Пренебрегват се важни туристически обекти
Както виждате нито едно от планираните промени за юго-западните склонове на Витоша не са реализирани от общината. За сметка на това редица проекти са изпълнени - ремонтирана е общинската хижа Славей, за фестивалът "Сурва" е поставен като най-важното събитие от туристическа гледна точка за общината. Нещо повече, в плана няма нито дума за ловния и риболовен туризъм, както и за конкретни туристически забележителности от природно и историческо естество, които имат значително присъствие тук, и са съществена атракция за туристическия поток. Оставаме с впечатление, че общината не приема за сфера в нейния обсег на  въздействие развитието на ловния туризъм в района на язовир Студена и на риболова в няколкото водема наоколо. Тя не е отбелязала никакви мерки, свързани с религиозния и исторически туризъм. Манастирът Свети Николай Чудотворец над Кладница в никакъв случай не може да бъде приет за гостоприемно място - единствената атракция, свързана с него е посещението на малката църква в двора. Сградите и екстериора са неугледни и зле поддържани.

Фрапантен е случаят с крепостта "Стражата", намираща се непосредствено до манастира в местността "Колонията". На нея не само не се гледа като на обект на културно-историческо наследство с потенциал за туристически атрактивно място, но и имотът е продаден на частни собственици, които изграждат отгоре й многоетажна сграда. В момента по инициатива на кмета на село Кладница се очаква становище от кмета на Перник за правното основание крепостта да е часен имот.

В района има и редица други значими исторически и други обекти, които биха били идеално вписани в туристическите маршрути. Много от тях добре се знаят от редовните туристи, но никой не е предприел нищо за тяхното развитие и обособаване дори с информационни материали и табели. Сред тях са "Кръстът на Свети Йордан", "Плачи камък", "Крив камик", крепостта "Големо Градище", "Чешмата Светената вода", "Живата вода", над 20 изучени пещери в района на Боснек (някои по-годни за туристически посещения от Духлата), морените като едно от големите чудесата на света и други.

Местните могат да управляват по-добре туризма
Нека да напомним, че най-добрият начин за превръщането на района в водеща туристическа дестинация е обособяването на отделна община, която да се грижи за туризма и развитието му по правилния начин. Освен цитираните досега аргументи, които показват, че общината е по-скоро "мащеха" отколкото "майка", има и един друг много важен аргумент - Югозападна Витоша се намира в две общини от различни областни центрове. В Община Перник се намират селата Рударци, Кладница, Драгичево, Чуйпетлово, Боснек и Студена. А в Община София - район Витоша се намират селата Мърчаево и Владая. Туристическото бъдеще на района може да се развие само монолитно за целия район, а не по отделно и несъгласувано. Заедно със селата Мърчаево и Владая и техните части от района на Витоша туристическия облик се обагатява с няколко хижи - Острица, Рудничар и пр., с няколко хотела във Владая, както и с изключителни туристически атракции каквито са Златните Мостове.

Решението е едно - обща концепция за развитието на туризма в Югозападна Витоша. Управлението на този туристически район трябва да се осъществява от едно място - нито от София, нито от Перник, а от тук Витошко.