Един ден извън Рударци

Всяка възможност да излезнеш извън скучното ежедневие изглежда привлекателна.

  Това решихме да направим аз и моята приятелка....  Дестинацията, ако може така да се каже, беше Мелник. Много е говорено и писано за това градче, но аз ще се опитам да не повтарям...

Самобитната обстановка лъха от всякъде. Мирисът на полуизгорели дърва, макдамените улици (само да уточня, две на брой и почти разрушени) и малките схлупени къщурки, няма как да не ви направят страхотно впечатление! Но не бих казал, че това е най - важното... Между споменатите две улици (успоредни), някога е текла река, река която днес я няма. Вместо това на нейно място има само сух пясък и незнайно поради каква причина върху този пясък има коловози от тежки строителни машини...  Да не говорим, че пътя на входа, а също така и на изхода на това градче е в меко казано окаяно състояние (поръчал съм си нови носачи за колата, така, че не ми дреме много :).                                                                                     От някогашните улички са останали само камъните, обградени от съвремени постройки, тук-таме и от някоя запазена къщичка...                                                                                        Паметниците, в този вид в който аз ги видях, (обрасли в храсти, както всичко друго, което не носи пари), си бяха, как да кажем - занемарени....                                                              Крепоста... Нямам думи... Едно наистина прекрасно, но не подържано, разпадащо се съоръжение...

Единственото, което не се е променило, (дай Боже да не се промени) е отношението на местните хора към... Хората.